Физика
Първият принцип е да не заблуждавате себе си — а най-лесно е да заблудите именно себе си.
— (1974)
Петмерен класически модел се опитва да възстанови квантово поведение, без да квантува гравитацията
Статия в Scientific Reports предлага рамка 4D + тау, в която обикновеното пространство-време еволюира спрямо допълнителен параметър. В симулации и моделни изчисления тя възстановява Нютоновата гравитация в равновесие, се насочва към основна общорелативистична структура и възпроизвежда корелации от типа EPR и интерференционноподобно поведение при двоен процеп чрез динамика на световни линии. Резултатът е провокативна теоретична конструкция, а не експериментално доказателство, че квантовата гравитация е решена или че стандартната квантова механика е погрешна.
В орбита готварската сол образува кухи кубове. Гравитацията промени саламурата, не солта
Кристалите от натриев хлорид, отгледани на Международната космическа станция, включват кухи, стъпаловидни кубове с размер 2 до 8 милиметра. Статиите подкрепят обяснение чрез преноса: обичайното утаяване и потоците, задвижвани от плаваемостта, са силно потиснати, а в началото на растежа доминира дифузията. Решетката не се превръща в нов вид сол и експериментите не установяват промишлен процес.
Експеримент със студени атоми изпитва „проблема на времето“ в квантовата гравитация — като лабораторен аналог, не като отговор
В каноничната квантова гравитация уравнението на Уилър–Деуит няма външен часовник, който да подрежда събитията: това е „проблемът на времето“. Експеримент с един автор изолира кондензат на Бозе–Айнщайн, разделя го с тънка оптична бариера на ненаблюдаван и наблюдаван сектор и изгражда вътрешен часовник от ентропията, която протича между тях. Това „ентропийно време“ подрежда разширяването и повторното свиване на наблюдавания сектор, а ефективно уравнение възпроизвежда измерените данни в разгледания случай с ниска бариера. Това е контролирана изпитвателна среда за идеи за релационно време: „голям взрив“, „голям срив“ и „минивселена“ са аналогови етикети за уловен газ, не реална космология, и работата не претендира да решава проблема на времето или квантовата гравитация.
Черните дупки се подчиняват на термодинамични „закони“ — нов резултат ги разширява към черни дупки, бурно изведени от равновесие
От 70-те години е известно, че черните дупки се подчиняват на закони, отразяващи термодинамиката, но най-чистата версия се прилага само към черни дупки, които спокойно стоят в равновесие. Нова статия в Physical Review Letters разширява първия и втория закон към черни дупки, които се променят бързо — поглъщат материя, сливат се, излъчват — чрез локално дефинирани „динамични хоризонти“. Това позволява на физиците да присвояват температура и ентропия дори на бурно развиваща се черна дупка. Резултатът е математически и принадлежи на класическата обща теория на относителността — не е нова квантова гравитация, наблюдение или решение на информационния парадокс на черните дупки.
В модел на гравитация, основан на ентропията, локалната ентропийна плътност намалява, докато общата ентропия нараства
Статия в Physical Review D извежда температури, налягания и първи закон в рамките на гравитацията от ентропията — предложен модел на модифицирана гравитация. В късно-временно приближение на Фридман при малка кривина локалните плътности на ентропията и енергията в модела намаляват, докато разширяването увеличава общата ентропия. Изчислението е конкретно вътре в теорията, но условно: космологиите на Фридман не са точни решения на пълната теория и резултатът не е наблюдателно доказателство, че гравитацията произлиза от ентропията, обяснение на измерената тъмна енергия или завършена теория на квантовата гравитация.
Термоядрена машина нагря плазмата си чрез свиване — реалната стъпка и електроцентралата, която това не е
LM26 на General Fusion компресира магнетизирана деутериева плазма с имплодираща литиева обвивка и наблюдава как тя се нагрява — електронната температура се увеличава повече от три пъти до измерен пик около 0,72 keV (718 ± 80 eV, приблизително 8 милиона °C), като според анализа по-голямата част от нагряването идва от самата компресия — механизма, от който зависи подходът с магнетизиран термоядрен таргет. Това е реален инженерен контролен етап за този път към синтеза. Но това са и първите 11 импулса на една машина, описани в нерецензиран фирмен препринт, при температура все още около десет пъти под необходимата за горяща плазма — без нетна енергия, без breakeven и без електричество. Показан механизъм, не построена електроцентрала.
Квантовата механика може да се запише само с реални числа — уловката е в начина, по който съчетавате системите
През 2021 г. широко отразен резултат твърдеше, че версия на квантовата механика с реални числа може да бъде експериментално опровергана, а последвалите експерименти през 2022 г. се съгласуваха със стандартната комплексна квантова теория. Това често беше представяно като доказателство, че имагинерните числа са физически реални. Нова статия в Physical Review Letters уточнява твърдението: ако формулировката с реални числа се изгради върху различно и може би по-физично предположение за това как се съчетават отделни системи, тя възпроизвежда всички предсказания на комплексната квантова механика, включително многочастичните тестове. Трезвият прочит е, че комплексните числа са удобни, а не строго необходими — и че по-ранните експерименти са отхвърлили една конкретна реална теория, а не реалните числа по принцип. Това е теоретичен резултат за основите на квантовата механика, а не ново измерване, и не призовава никого да спира да използва комплексни числа.
Квантова памет най-сетне стана по-добра, когато нарасна — истинският пробив и машината, която това не е
Google Quantum AI показа за пръв път ясно, че квантова памет със surface code може да работи под прага: когато кодът нараства от distance 3 на 5 и 7, логическата честота на грешки спада експоненциално (около 2,14 пъти на всеки две стъпки), а най-голямата памет — distance 7 със 101 кубита — надживява най-добрия си физически кубит, т.е. минава beyond breakeven, при корекция на грешки в реално време. Това е дългоочакван инженерен етап. Но това е и един логически кубит, използван като памет, с грешка все още далеч от нужната за реални алгоритми, без изпълнени логически операции, с необяснен праг на остатъчни грешки, който самите автори отбелязват, и с още много порядъци мащабиране напред. Преминат праг, не доставен компютър.
Мюон-катализиран синтез: скрита стъпка от реакцията най-после наблюдавана директно — не стъпка към енергия от синтез
С изключително прецизен рентгенов детектор с квантови сензори физици насочиха мюони към замразен деутерий и за първи път директно наблюдаваха мюонни молекули в краткотрайни „резонансни“ състояния — разкривайки, че около половината мюони минават по път, липсващ от стандартното описание на мюон-катализирания синтез. Това потвърждава отдавна предложен механизъм на образуване и налага преработване на моделите в областта. Това е реален напредък в наблюдаването и разбирането на реакцията — не стъпка към синтез като енергиен източник: не подобрява ефективността, не засяга ограничението от загуба на мюони („alpha sticking“) и е направено в деутерий, не в енергийно релевантната смес деутерий–тритий.